Д-р Димитър Черкезов: Един лекар трябва да има дързостта и смелостта да владее всички аспекти на специалността си
Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Димитър Черкезов е приключил Езиковата гимназия „ Христо Ботев “ в Кърджали. Провежда първия цикъл на здравното си обучение в Университета „ Фридрих Шилер “ в Йена, Германия. Завършва с отличие медицина в Медицинския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ и придобива втора компетентност „ Обществено здраве и здравен мениджмънт “.
Професионалните му ползи са ориентирани към клиничната дерматология, естетичната дерматология и венерологията. Притежава голям брой спомагателни квалификации и е минал разнообразни на практика образования в областта на клиничната и естетична дерматология в България, Белгия, Франция, Италия, Съединени американски щати, Чехия, Грузия и Германия.
Редовен взе участие и презентира в български и интернационалните семинари и конгреси. Автор и съавтор на над 40 научни изявления в областта на дерматовенерологията, публичното здраве и здравния мениджмънт. Член е на Български лекарски съюз, Българско дерматологично сдружение (БДД), Европейската Академия по дерматология и венерология (EADV), Межународният Съюз против Сексуално Предавани Болести (IUSTI).
Д-р Димитър Черкезов е шеф на Отделение по кожни и венерически заболявания в МБАЛ „ Света София “
Д-р Черкезов, обичате ли да мечтаете? Кое време на денонощието е Вашето време – за фантазии, за размисъл, за проекти?
За да бъда оптимално прям – не съм от най-големите мечтатели. По-скоро си слагам цели, които би трябвало да се изпълнят в кратковременен или дълготраен проект. Работя за това поредно. Бих споделил, че съм човек на действието. Разбира се, това не значи, че нямам фантазии, само че те са свързани с бъдещето и се надявам един ден да се осъществят. Времето на денонощието, което е моето време, е постоянно вечер и даже в дребните часове.
Какви следи остави у Вас следването Ви в Германия? Имате ли и до през днешния ден другари от това време, поддържате ли връзка с преподаватели?
Следването там остави в мен смесени усеща. На първо място радикално другият метод на живот, който считам за извънредно монотонен и отегчителен. Различен метод на образование, друга система на оценяване и прочие. Въпреки това, имаше доста забавни неща, които един студент по медицина в България, за жалост, не може да види към сегашния миг. Да се надяваме, че в бъдеще, неналичията на добра обучителна база и цялостна конфигурация на преподавателите към образователния развой в България, ще тръгнат в по-добра посока.
Разбира се, че имам другари от това време, към този момент наподобява толкоз надалеч, само че поддържаме непрекъсната връзка с тях. С преподаватели по-скоро не, тъй като в тази страна дистанцията сред преподаватели и студенти, и изобщо дистанцията сред хората е голяма, което е и огромен минус за връзката и общуването. Създаването на взаимоотношения е мощно лимитирано. А и въпреки всичко, макар всички опити за изчистване на имиджа в последните 30-40 години, в Германия постоянно си оставаш чужденец за локалните, изключително в източната част. Определено, имаше положителни и отрицателни моменти, както във всяко едно следване. Но там научих и доста житейски уроци, за което съм признателен.
Кога решихте да станете кожен лекар? Само фамилната среда ли Ви оказа помощ за този избор?
Винаги съм харесвал тази компетентност. Може би самият факт, че взех решение да стана доктор, ненапълно предначертаваше ориста ми в професионално направление. Тук желая да подчертая две неща, а точно, че в никакъв случай никой в фамилията ми, не ме е „ заставял “ да бъда доктор, нито пък кожен лекар. Реших да стана доктор почти 2 години преди да завърша междинното си обучение, а взех решение да стана кожен лекар някъде в 4-ти курс, към този момент бях към края на следването си в Медицинския факултет на Софийския университет. Ако би трябвало да съм почтен, макар че татко ми е лекар-дерматовенеролог с дълготраен стаж, той не настояваше, да ходя тъкмо по неговите стъпки и да взема неговата компетентност. Той по-скоро ме съветваше да се ориентирам към кардиология или образна диагностика. В последна сметка организирахме диалог, в който аз ясно заявих своето желание. Освен това, разговарях и с един от преподавателите си по това време– огромният изразителен диагностик доц.д-р Захари Тончев, който ми сподели, че „ да продължиш специалността на родителя си в медицината, е като да продължиш рода си “. Тези думи мощно ме допряха и ме накараха да взема това решение.
Кои са учителите Ви в специалността?
Най-големият ми преподавател е моят татко проф.Тодор Черкезов, на него дължа основите на дерматовенероголията. Другият огромен мой преподавател, който ме възпламени по време на студентските ми години по тази компетентност беше доц.Кирил Праматаров - извънреден разсъдък, извънреден доктор и учител, който, за жалост към този момент не е измежду нас. Всички мои учители по време на моята специализация – огромният проф. Николай Цанков, мой главен наставник и теоретичен началник, доц.Развигор Дърленски, доцент Иван Богданов, проф. Здравка Демерджиева - са хората, от които съм научил всичко, което знам в тази специалност. Благодарeн съм на всеки един от тях.
Имате ли пояснение за какво доста рядко хората, които имат дерматологичен проблем, го свързват с общото си здраве и се концентрират само върху „ забележимото “, без да позволяват, че има по-дълбока причина за болестта им?
Тук е доста значимо да отбележим, че на кожата не би трябвало да се гледа като на една елементарна фасада на нашия организъм. Кожата е най-големият орган в нашето тяло – два квадратни метра. Затова би трябвало да се отнасяме съществено към нейните проблеми и да обръщаме внимание в точния момент. Все повече се изследват разнообразни кожни болести като систематични болести, а освен изолирани положения на кожата. Един прелестен образец е псориазисът. Това социалнозначимо заболяване, публикувано и в нашата страна беше разказано като редовно, а редица публикации и книги бяха показани от проф.Николай Цанков и неговия колектив в страната и изключително в чужбина, където получиха необятен положителен отзив от дерматологичната общественост. Освен това, бележитите български професори и откриватели – Никола Ботев Златков и Владимир Андреев преди години издават книгата „ Кожни прояви при вътрешни заболявания “, която разказва доста болести от други специалности, имащи кожна изява, както и доста кожни признаци, които са част от симптомокомплексите на някои вътрешни болести.
В тази връзка постоянно ли се случва пациентите да се изненадват, когато назначавате проучвания или търсите консултация с различен експерт?
Не бих споделил, че се изненадват, тъй като множеството пациенти се доверяват на своя доктор и спомагат, интензивно търсейки аргументите за своето заболяване, както и вариантите за лекуване. Дерматовенерологията има тясна връзка с необятен набор от експерти и е належащо лекарите от нашата компетентност да следват този мултидисциплинарен метод, с цел да попълнят всяко парче от пъзела на кожните болести.
И другият аспект – търсят ли Ви постоянно сътрудници от други специалности за консултация?
Дерматовенерологията е доста забавна компетентност, тъй като разчита извънредно на клиничния обзор. Ние можем да сложим диагноза единствено при огледа на пациента, или с единствен инструмент – лупа или дерматоскоп. Това постоянно не трябва осъзнато от пациенти и сътрудници от други специалности. Често у тях се появяват подозрения дали това в действителност е вярната диагноза с един взор. Но тук важи значително и великата максима на Гьоте – „ Човек вижда толкоз, колкото знае “. Колегите от другите специалности постоянно ни търсят, с цел да потвърдят или отхвърлят обещано свое подозрение.
Кои дерматози зачестяват напоследък и на какво се дължи това?
Дерматозите постоянно са разнородни в ежедневната процедура, като за по-честите има избрана сезонност. Например в сегашния зимен сезон се следят повече деянията на кожна сухота и всички, свързани с нея дерматози – екземи по ръце и тяло, студови уртикарии, обостряния в атопичния и себорейния дерматит и други Разбира се, алергичните контактни дерматити предстоят с настъпването на пролетно-летния сезон, както и всички дерматози, директно свързани с UV-лъчението.
От научна позиция по какъв начин може да се изясни фактът, че етиологията на псориазиса да вземем за пример към момента остава мистерия, без значение от някои пробиви в лекуването му с модерните биологични лечения?
Етиологията на псориазиса се изследва всекидневно. Тъй като е обвързвана с голям брой генетични и имунологични фактори, тя не може към момента да бъде изцяло разшифрована. Въпреки това, в наши дни, в науката има максимален брой последователи на генетичната или наследствената доктрина. Според нея псориазисът е многофакторно заболяване, което се обуславя от няколко патологични гена, локализирани в една или повече хромозоми т.е. това е полигенно заболяване. Важна отключваща роля играят провокиращите фактори, които могат да бъдат вътрешни и външни.
Съвременните биологични тереапии демонстрират все по-добри резултати, като по-новите молекули преобладават в забележителна степен в профила си на успеваемост и сигурност над по-старите. Към момента от групите на моноклоналните антитела, в България има 6 препарата, всеки с неговите преимущества и дефекти. Повечето демонстрират доста добър резултат и относително положителни интервали на ремисия на болестта. Много очаквания има и във връзка с JAK-киназите. Също по този начин с интерес се чакат и повече изследвания за S1P-агонистите, както и ROCK-1 и 2 инхибиторите за лекуване на псориазис.
Кои нерешени проблеми в дерматологията ще получат своето научно пояснение в обозримо бъдеще с помощта на напредъка на науката и технологиите?
С напредъка на науката имам вяра, че доста от кожните болести ще бъдат „ разкрити “ – техните етиологични, патогенетични фактори, а с напредъка на технологиите – разновидностите за тяхното лекуване. Едно от най-обсъжданите болести в тази връзка е псориазисът. Разработват се все по-детайлни изследвания, както и диагностично-терапевтични благоприятни условия с нови и нови молекули, които да се надяваме в бъдеще, че ще доближат подобен връх, че тази болест да може да се лекува изцяло. Разбира се, чакаме сериозен прогрес и в някои от другите автоимунни кожни дерматози като лупус еритематодес, склеродермия, витилиго и други.
Какви са стремежите Ви за професионално развиване?
За мен е значимо да осъвременявам своите знания непрекъснато. Затова се стремя да навестявам научни конгреси и конгреси в страната и чужбина, тъй като в случай че един доктор не следи изкъсо новостите в своята компетентност, то той в един миг може да се окаже беззащитен пред пациентите си, когато има комплицирани за решение проблеми. Освен това, считам, че науката в медицината е нещото, което може да даде отговорите на доста въпроси и се стремя да вземам участие интензивно в нея, представяйки клинични случаи и изследвания на научни конгреси, както и публикувайки научни публикации в списания в страната и чужбина.
Подготвям своята научна докторска дисертация с упоритостта, че напълно скоро тя може да бъде осъществена, а с нея и една от другите ми цели в дълготраен проект – преподавателската работа.
Според мен един доктор, от която и да е компетентност, би трябвало да има дързостта и смелостта да владее всички аспекти от нея. Конкретно в дерматовенерологията – можем да разпознаваем клиничната, хирургичната и естетична съставния елемент.
В днешно време доста завършващи специализанти, за жалост избират да пропуснат първите две. За мен е значимо да бъда способен във всички аспекти, свързани със специалността ми и в дълготраен проект съм си сложил за цел рационализиране във всяка една от тези, да ги назовем – „ течения “ в дерматолгоията.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Любимите ми занимания са свързани преди всичко с моето семейство – това е най-важното в моя живот. Винаги се стремя да бъда край тях и да прекарваме занимателно време дружно. Голям почитател съм на футбола и проследявам от близко всичко, протичащо се във футболния свят, за жалост заради ангажираност, към този момент имам време единствено за обичаните си тимове, а не толкоз за множеството забавни футболни мачове. Въпреки това съумях да изгледам огромна част от мачовете на последното международно състезание!
Обичам доста и българската литература – нашата класика – обичаните ми писатели са Алеко Константинов, Елин Пелин, Иван Вазов. Почти всичките им творби са настоящи и в днешни дни, което е показателно за гениалността на тези бележити наши създатели. От задграничните бих отличил Гьоте, Мигел де Сервантес, Дж.Р.Толкин.
Коя е обичаната ми книга? Труден въпрос – от българските - „ До Чикаго и обратно “, а от чужестранните – „ Дон Кихот “.
Фен съм на музиката и също проследявам съвсем всичко, което се случва в света на музиката, чувам всевъзможни типове музика и не мога да отлича съответни творби, тъй като са доста. За страдание, в последните години музиката се трансформира повече в шоубизнес, в сравнение с изкуство, което е извънредно разочароващо.
Обичам да пътувам, изключително с кола, и да навестявам разнообразни забележителности в страната и чужбина.
Коя е обичаната Ви максима, философията, която Ви е най-близка?
Любимата ми максима е на Гьоте „ Es ist nicht genug zu wissen, man muss auch anwenden, es ist nicht genug zu wollen – man muss auch tun ”. В превод - „ Не е задоволително да знаеш, би трябвало и да го прилагаш, не е задоволително да можеш – би трябвало и да действаш “. Когато прекрачих прага на класната стая в Езиковата гимназия в Кърджали за първи път, първото нещо, което ми направи усещане беше тази поговорка, изписана паралелно до лика на създателя си над образователната дъска. Учителката ми я преведе и тези думи ме впечатлиха надълбоко. Двадесет години по-късно се стремя да последвам тази максима в живота и работата си. Това, което е най-близко до мен като философия е, че с цел да получиш – би трябвало да дадеш всичко от себе си. Трябва да се раздадеш до дъно за всяка една идея, която си заслужава, и не на последно място – да правиш положително, с цел да бъдеш почитан.
Връщате ли се постоянно да преглеждате в родния си град, както беше при прегледите по програмата на Столичната лекарска гилдия на БЛС?
В последните няколко месеца, заради липса на време, нямам опция да се връщам толкоз постоянно, колкото би ми се желало, само че за мен постоянно е наслаждение да видя другата част от моето семейство, както и да проверявам пациенти. Искам да дам най-висока оценка на прелестна самодейност на Столичната лекарска гилдия на БЛС, в която взех присъединяване, дружно с лекари от други лечебни заведения -да прегледаме децата на Кърджали и региона и да обърнем внимание на тяхното здраве и проблеми. Затова изричам трибуната да поздравя доктор Асен Меджидиев и доктор Катя Захариева, които тогава, в качеството си на управление на СЛК, бяха главните уредници на тази самодейност. Смятам, че би трябвало по-често да се провеждат сходни прояви в цялата страна, които биха спомогнали за подобряването на детското опазване на здравето в България.
Кои са обичаните Ви места за разходка в Кърджали и покрайнините?
Освен в самия град, в който обичам да извозвам множеството от времето си, една от обичаните, даже може би най-любима дестинация в покрайнините е язовир Кърджали. Това е магнетично място, с неповторими естествени дадености, което всеки българин би трябвало да посети. Разбира се, в нашия край има и доста други запаметяващи се места – античният Перперикон, Каменните гъби, Каменната женитба, Дяволският мост и още доста други. Източните Родопи са едно прелестно място, което се отличава с прелестна природа и положителни, гостоприемни хора, които живеят в мир и съгласие. Обичам да се връщам там и да бъда измежду тях.
Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Димитър Черкезов е приключил Езиковата гимназия „ Христо Ботев “ в Кърджали. Провежда първия цикъл на здравното си обучение в Университета „ Фридрих Шилер “ в Йена, Германия. Завършва с отличие медицина в Медицинския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ и придобива втора компетентност „ Обществено здраве и здравен мениджмънт “.
Професионалните му ползи са ориентирани към клиничната дерматология, естетичната дерматология и венерологията. Притежава голям брой спомагателни квалификации и е минал разнообразни на практика образования в областта на клиничната и естетична дерматология в България, Белгия, Франция, Италия, Съединени американски щати, Чехия, Грузия и Германия.
Редовен взе участие и презентира в български и интернационалните семинари и конгреси. Автор и съавтор на над 40 научни изявления в областта на дерматовенерологията, публичното здраве и здравния мениджмънт. Член е на Български лекарски съюз, Българско дерматологично сдружение (БДД), Европейската Академия по дерматология и венерология (EADV), Межународният Съюз против Сексуално Предавани Болести (IUSTI).
Д-р Димитър Черкезов е шеф на Отделение по кожни и венерически заболявания в МБАЛ „ Света София “
Д-р Черкезов, обичате ли да мечтаете? Кое време на денонощието е Вашето време – за фантазии, за размисъл, за проекти?
За да бъда оптимално прям – не съм от най-големите мечтатели. По-скоро си слагам цели, които би трябвало да се изпълнят в кратковременен или дълготраен проект. Работя за това поредно. Бих споделил, че съм човек на действието. Разбира се, това не значи, че нямам фантазии, само че те са свързани с бъдещето и се надявам един ден да се осъществят. Времето на денонощието, което е моето време, е постоянно вечер и даже в дребните часове.
Какви следи остави у Вас следването Ви в Германия? Имате ли и до през днешния ден другари от това време, поддържате ли връзка с преподаватели?
Следването там остави в мен смесени усеща. На първо място радикално другият метод на живот, който считам за извънредно монотонен и отегчителен. Различен метод на образование, друга система на оценяване и прочие. Въпреки това, имаше доста забавни неща, които един студент по медицина в България, за жалост, не може да види към сегашния миг. Да се надяваме, че в бъдеще, неналичията на добра обучителна база и цялостна конфигурация на преподавателите към образователния развой в България, ще тръгнат в по-добра посока.
Разбира се, че имам другари от това време, към този момент наподобява толкоз надалеч, само че поддържаме непрекъсната връзка с тях. С преподаватели по-скоро не, тъй като в тази страна дистанцията сред преподаватели и студенти, и изобщо дистанцията сред хората е голяма, което е и огромен минус за връзката и общуването. Създаването на взаимоотношения е мощно лимитирано. А и въпреки всичко, макар всички опити за изчистване на имиджа в последните 30-40 години, в Германия постоянно си оставаш чужденец за локалните, изключително в източната част. Определено, имаше положителни и отрицателни моменти, както във всяко едно следване. Но там научих и доста житейски уроци, за което съм признателен.
Кога решихте да станете кожен лекар? Само фамилната среда ли Ви оказа помощ за този избор?
Винаги съм харесвал тази компетентност. Може би самият факт, че взех решение да стана доктор, ненапълно предначертаваше ориста ми в професионално направление. Тук желая да подчертая две неща, а точно, че в никакъв случай никой в фамилията ми, не ме е „ заставял “ да бъда доктор, нито пък кожен лекар. Реших да стана доктор почти 2 години преди да завърша междинното си обучение, а взех решение да стана кожен лекар някъде в 4-ти курс, към този момент бях към края на следването си в Медицинския факултет на Софийския университет. Ако би трябвало да съм почтен, макар че татко ми е лекар-дерматовенеролог с дълготраен стаж, той не настояваше, да ходя тъкмо по неговите стъпки и да взема неговата компетентност. Той по-скоро ме съветваше да се ориентирам към кардиология или образна диагностика. В последна сметка организирахме диалог, в който аз ясно заявих своето желание. Освен това, разговарях и с един от преподавателите си по това време– огромният изразителен диагностик доц.д-р Захари Тончев, който ми сподели, че „ да продължиш специалността на родителя си в медицината, е като да продължиш рода си “. Тези думи мощно ме допряха и ме накараха да взема това решение.
Кои са учителите Ви в специалността?
Най-големият ми преподавател е моят татко проф.Тодор Черкезов, на него дължа основите на дерматовенероголията. Другият огромен мой преподавател, който ме възпламени по време на студентските ми години по тази компетентност беше доц.Кирил Праматаров - извънреден разсъдък, извънреден доктор и учител, който, за жалост към този момент не е измежду нас. Всички мои учители по време на моята специализация – огромният проф. Николай Цанков, мой главен наставник и теоретичен началник, доц.Развигор Дърленски, доцент Иван Богданов, проф. Здравка Демерджиева - са хората, от които съм научил всичко, което знам в тази специалност. Благодарeн съм на всеки един от тях.
Имате ли пояснение за какво доста рядко хората, които имат дерматологичен проблем, го свързват с общото си здраве и се концентрират само върху „ забележимото “, без да позволяват, че има по-дълбока причина за болестта им?
Тук е доста значимо да отбележим, че на кожата не би трябвало да се гледа като на една елементарна фасада на нашия организъм. Кожата е най-големият орган в нашето тяло – два квадратни метра. Затова би трябвало да се отнасяме съществено към нейните проблеми и да обръщаме внимание в точния момент. Все повече се изследват разнообразни кожни болести като систематични болести, а освен изолирани положения на кожата. Един прелестен образец е псориазисът. Това социалнозначимо заболяване, публикувано и в нашата страна беше разказано като редовно, а редица публикации и книги бяха показани от проф.Николай Цанков и неговия колектив в страната и изключително в чужбина, където получиха необятен положителен отзив от дерматологичната общественост. Освен това, бележитите български професори и откриватели – Никола Ботев Златков и Владимир Андреев преди години издават книгата „ Кожни прояви при вътрешни заболявания “, която разказва доста болести от други специалности, имащи кожна изява, както и доста кожни признаци, които са част от симптомокомплексите на някои вътрешни болести.
В тази връзка постоянно ли се случва пациентите да се изненадват, когато назначавате проучвания или търсите консултация с различен експерт?
Не бих споделил, че се изненадват, тъй като множеството пациенти се доверяват на своя доктор и спомагат, интензивно търсейки аргументите за своето заболяване, както и вариантите за лекуване. Дерматовенерологията има тясна връзка с необятен набор от експерти и е належащо лекарите от нашата компетентност да следват този мултидисциплинарен метод, с цел да попълнят всяко парче от пъзела на кожните болести.
И другият аспект – търсят ли Ви постоянно сътрудници от други специалности за консултация?
Дерматовенерологията е доста забавна компетентност, тъй като разчита извънредно на клиничния обзор. Ние можем да сложим диагноза единствено при огледа на пациента, или с единствен инструмент – лупа или дерматоскоп. Това постоянно не трябва осъзнато от пациенти и сътрудници от други специалности. Често у тях се появяват подозрения дали това в действителност е вярната диагноза с един взор. Но тук важи значително и великата максима на Гьоте – „ Човек вижда толкоз, колкото знае “. Колегите от другите специалности постоянно ни търсят, с цел да потвърдят или отхвърлят обещано свое подозрение.
Кои дерматози зачестяват напоследък и на какво се дължи това?
Дерматозите постоянно са разнородни в ежедневната процедура, като за по-честите има избрана сезонност. Например в сегашния зимен сезон се следят повече деянията на кожна сухота и всички, свързани с нея дерматози – екземи по ръце и тяло, студови уртикарии, обостряния в атопичния и себорейния дерматит и други Разбира се, алергичните контактни дерматити предстоят с настъпването на пролетно-летния сезон, както и всички дерматози, директно свързани с UV-лъчението.
От научна позиция по какъв начин може да се изясни фактът, че етиологията на псориазиса да вземем за пример към момента остава мистерия, без значение от някои пробиви в лекуването му с модерните биологични лечения?
Етиологията на псориазиса се изследва всекидневно. Тъй като е обвързвана с голям брой генетични и имунологични фактори, тя не може към момента да бъде изцяло разшифрована. Въпреки това, в наши дни, в науката има максимален брой последователи на генетичната или наследствената доктрина. Според нея псориазисът е многофакторно заболяване, което се обуславя от няколко патологични гена, локализирани в една или повече хромозоми т.е. това е полигенно заболяване. Важна отключваща роля играят провокиращите фактори, които могат да бъдат вътрешни и външни.
Съвременните биологични тереапии демонстрират все по-добри резултати, като по-новите молекули преобладават в забележителна степен в профила си на успеваемост и сигурност над по-старите. Към момента от групите на моноклоналните антитела, в България има 6 препарата, всеки с неговите преимущества и дефекти. Повечето демонстрират доста добър резултат и относително положителни интервали на ремисия на болестта. Много очаквания има и във връзка с JAK-киназите. Също по този начин с интерес се чакат и повече изследвания за S1P-агонистите, както и ROCK-1 и 2 инхибиторите за лекуване на псориазис.
Кои нерешени проблеми в дерматологията ще получат своето научно пояснение в обозримо бъдеще с помощта на напредъка на науката и технологиите?
С напредъка на науката имам вяра, че доста от кожните болести ще бъдат „ разкрити “ – техните етиологични, патогенетични фактори, а с напредъка на технологиите – разновидностите за тяхното лекуване. Едно от най-обсъжданите болести в тази връзка е псориазисът. Разработват се все по-детайлни изследвания, както и диагностично-терапевтични благоприятни условия с нови и нови молекули, които да се надяваме в бъдеще, че ще доближат подобен връх, че тази болест да може да се лекува изцяло. Разбира се, чакаме сериозен прогрес и в някои от другите автоимунни кожни дерматози като лупус еритематодес, склеродермия, витилиго и други.
Какви са стремежите Ви за професионално развиване?
За мен е значимо да осъвременявам своите знания непрекъснато. Затова се стремя да навестявам научни конгреси и конгреси в страната и чужбина, тъй като в случай че един доктор не следи изкъсо новостите в своята компетентност, то той в един миг може да се окаже беззащитен пред пациентите си, когато има комплицирани за решение проблеми. Освен това, считам, че науката в медицината е нещото, което може да даде отговорите на доста въпроси и се стремя да вземам участие интензивно в нея, представяйки клинични случаи и изследвания на научни конгреси, както и публикувайки научни публикации в списания в страната и чужбина.
Подготвям своята научна докторска дисертация с упоритостта, че напълно скоро тя може да бъде осъществена, а с нея и една от другите ми цели в дълготраен проект – преподавателската работа.
Според мен един доктор, от която и да е компетентност, би трябвало да има дързостта и смелостта да владее всички аспекти от нея. Конкретно в дерматовенерологията – можем да разпознаваем клиничната, хирургичната и естетична съставния елемент.
В днешно време доста завършващи специализанти, за жалост избират да пропуснат първите две. За мен е значимо да бъда способен във всички аспекти, свързани със специалността ми и в дълготраен проект съм си сложил за цел рационализиране във всяка една от тези, да ги назовем – „ течения “ в дерматолгоията.
В персонален проект кои са обичаните Ви занимания за свободното време?
Любимите ми занимания са свързани преди всичко с моето семейство – това е най-важното в моя живот. Винаги се стремя да бъда край тях и да прекарваме занимателно време дружно. Голям почитател съм на футбола и проследявам от близко всичко, протичащо се във футболния свят, за жалост заради ангажираност, към този момент имам време единствено за обичаните си тимове, а не толкоз за множеството забавни футболни мачове. Въпреки това съумях да изгледам огромна част от мачовете на последното международно състезание!
Обичам доста и българската литература – нашата класика – обичаните ми писатели са Алеко Константинов, Елин Пелин, Иван Вазов. Почти всичките им творби са настоящи и в днешни дни, което е показателно за гениалността на тези бележити наши създатели. От задграничните бих отличил Гьоте, Мигел де Сервантес, Дж.Р.Толкин.
Коя е обичаната ми книга? Труден въпрос – от българските - „ До Чикаго и обратно “, а от чужестранните – „ Дон Кихот “.
Фен съм на музиката и също проследявам съвсем всичко, което се случва в света на музиката, чувам всевъзможни типове музика и не мога да отлича съответни творби, тъй като са доста. За страдание, в последните години музиката се трансформира повече в шоубизнес, в сравнение с изкуство, което е извънредно разочароващо.
Обичам да пътувам, изключително с кола, и да навестявам разнообразни забележителности в страната и чужбина.
Коя е обичаната Ви максима, философията, която Ви е най-близка?
Любимата ми максима е на Гьоте „ Es ist nicht genug zu wissen, man muss auch anwenden, es ist nicht genug zu wollen – man muss auch tun ”. В превод - „ Не е задоволително да знаеш, би трябвало и да го прилагаш, не е задоволително да можеш – би трябвало и да действаш “. Когато прекрачих прага на класната стая в Езиковата гимназия в Кърджали за първи път, първото нещо, което ми направи усещане беше тази поговорка, изписана паралелно до лика на създателя си над образователната дъска. Учителката ми я преведе и тези думи ме впечатлиха надълбоко. Двадесет години по-късно се стремя да последвам тази максима в живота и работата си. Това, което е най-близко до мен като философия е, че с цел да получиш – би трябвало да дадеш всичко от себе си. Трябва да се раздадеш до дъно за всяка една идея, която си заслужава, и не на последно място – да правиш положително, с цел да бъдеш почитан.
Връщате ли се постоянно да преглеждате в родния си град, както беше при прегледите по програмата на Столичната лекарска гилдия на БЛС?
В последните няколко месеца, заради липса на време, нямам опция да се връщам толкоз постоянно, колкото би ми се желало, само че за мен постоянно е наслаждение да видя другата част от моето семейство, както и да проверявам пациенти. Искам да дам най-висока оценка на прелестна самодейност на Столичната лекарска гилдия на БЛС, в която взех присъединяване, дружно с лекари от други лечебни заведения -да прегледаме децата на Кърджали и региона и да обърнем внимание на тяхното здраве и проблеми. Затова изричам трибуната да поздравя доктор Асен Меджидиев и доктор Катя Захариева, които тогава, в качеството си на управление на СЛК, бяха главните уредници на тази самодейност. Смятам, че би трябвало по-често да се провеждат сходни прояви в цялата страна, които биха спомогнали за подобряването на детското опазване на здравето в България.
Кои са обичаните Ви места за разходка в Кърджали и покрайнините?
Освен в самия град, в който обичам да извозвам множеството от времето си, една от обичаните, даже може би най-любима дестинация в покрайнините е язовир Кърджали. Това е магнетично място, с неповторими естествени дадености, което всеки българин би трябвало да посети. Разбира се, в нашия край има и доста други запаметяващи се места – античният Перперикон, Каменните гъби, Каменната женитба, Дяволският мост и още доста други. Източните Родопи са едно прелестно място, което се отличава с прелестна природа и положителни, гостоприемни хора, които живеят в мир и съгласие. Обичам да се връщам там и да бъда измежду тях.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ